четвъртък, 17 септември 2009 г.

на Сам

"Сам " колко страшно звучи . Да бъдеш сам наистина сам изоставен и забравен да няма с кой и дума да обелиш и ден след ден видимо да полудяваш . Не искам да е така , исками се някаде да има ... незная сродна душа не искам много някои които да обичам и да бъда обичан ... да искам прекалено много . Осъзнавам го но това е ... а кандидатки липсват и постепенно сливам се със сивотата .

история на рия

Когато животът те изрита и борбата е безсмислено жестока това е моят свят кадето събуждам се и заспивам , раждам се и умирам . Там в пространството безименно , то близо е до АДА зная но дяволът там няма власт и самотен господар съм аз . Каде е моята кралица ? Избяга с онзи лудият дето на трапезата вицове разправя и по ниж е даже от животно . Избяга тя ... но пратих стражи да ги дирят и в нета обява закачих - в нея пише : давам кралство за кралица . Така живея ден за ден , нощ за нощ .... от извор водица пия закони пиша а понякога и стихове . Боря се с вятърните мелници и гласовете де крещят в главата ми , на страха присмивам се и гледам го в очите а тои от безсилие обезверял е цял и гърчи се и стене ... но милост няма в сърцето изгубило завинаги голямата любов сега то е само пепелища и духовете зли вилнеят в него . Предадеме не проклетата господарка на прокълнатите твари а една жена навярно за всички други съвсем обикновена , но не за мен тя бе слънцето , звездите и целият ми свят пред нея колиничих и в нея клех се ... но в живота е така онова което прекомерно любиш и над което денонощно бдиш то първо тръгва си и след него нищо не остава .